Богомила Гълъбов, PostScriptum: За нас е ценно да подкрепяме големите мечти на учениците в Тийноватор
Богомила Гълъбов е Head of Corporate Affairs в инвестиционната група PostScriptum, която управлява портфолио от инвестиции в устойчиви проекти. Освен това е EU Climate Pact Ambassador и е истински запалена по темата за устойчивото развитие и възобновяемите източници. Като я слушаме, си мислим колко хубаво би било да има много повече загрижени и действащи хора като Богомила – може би тогава планетата ни нямаше да е застрашена изобщо.
Говорим си с Богомила по повод добрия й пример на успяла и действаща жена, особено за момичетата, и за Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май 2023 година. Тя беше част от четиричленното жури от инвеститори, което избра първо, второ и трето място сред всички 70 презентирани на сцената на Тийноватор идеи.
Благодарни сме, че PostScriptum подкрепиха Тийноватор 5 и повярваха в програмата. Гледаме към близкото бъдеще, в което ще ни помагат да осъществяваме мисията ни.
Богомила Гълъбов, както я пресъздава AI
Богомила, ти си човек с много шапки. Може би да започнем професионалната ти роля – във фонда PostScriptum?
В PostScriptum съм от шест години, като съм била на различни позиции. В началото бях бизнес анализатор и работех рамо до рамо с финансовите анализатори. Но също така и доброволно работех по сайтовете и презентациите ни. В последните години обаче много пораснахме – вече сме около 150-200 човека, като в началото бяхме под 10. Преди бяхме повече фонд, а сега активно менажираме една от нашите инвестиции – CWP Global, която също порасна.
Скоростното разрастване на бизнеса носи редица възможности, но и предизвикателства. Трудно е понякога, но и много интересно.
През годините всеки от екипа се захвана с това, което му е повече страст. Аз се заех с комуникациите, тъй като имаше нужда от засилена работа, особено по отношение на начина, по който разказваме историята на компанията. В Швейцария например, където работех преди това, ръководителят ми показа колко много стойност има в добре разказаната бизнес история. Той вече е на много висока позиция в Porsche, така че определено знае какво прави.
Като човек от инвестиционен фонд най-вероятно имаш и свое предприемаческо начинане, за да знаеш вкуса на риска и предизвикателството?
Да, всъщност професионалният ми опит започна с моя пръв бизнес – бар на плажа. Бях на 19 години и го движихме близо шест години. С доходите си покрих образованието – и бакалавъра, и магистъра. Не крия обаче, че тогава се разочаровах много. Начинът, по който се правеше бизнес – без зачитане на природата, на обществото, на архитектурата – въобще не ми допадна. Представете си оцеляване просто ден за ден с цел да вземем максимума само за себе си. Тези и още много неща ми показаха, че това не са моите ценности и не искам така да си изкарвам прехраната.
Тогава ли започна да те вълнува устойчивото развитие?
В последната година от бакалавъра ми във Виена имахме курсове по устойчиво развитие. Тогава много се вдъхнових в тази посока и си казах, че ще направя всичко възможно, за да се превърне в моя мисия и работа.
Станах консултант по устойчиво развитие в Швейцария, където първоначално отидох, за да съм част от най-голямата студентска организация по устойчиво развитие. След това кандидатствах за магистратура в Bocconi в Италия. Дадоха ми пълна стипендия и учих енергетика, заради огромния потенциал на въздействие именно в устойчивото развитие.
Много ме вдъхновява да съм част от подобна промяна, въпреки че в началото се посрещаше с доста скептицизъм. Чисто икономически не се случваха толкова добре нещата, както днес.
Работех предимно с българи, които строят соларни паркове в цял свят. Била съм и на преговори сама с 11 индийци. Беше доста шокиращо. Аз даже реално не трябваше да бъда част от тази среща, но CEО-то ми трябваше да си тръгне. Останах само аз – беше в Абу Даби или Дубай, не помня точно. Той ми каза: “Отиди им направи една презентация и ги убеди да ни дадат проекта”. Беше много яко и супер опит!
Как личните ти проекти в посока на устойчивото развитие допълват професионалния ти опит?
Вярвам, че човек трябва да има много роли в живота си, за да се наслаждава истински на това, което прави.
Развивала съм и много лични проекти по линия на устойчивото развитие, по теми като емпатия, равноправие, достъп до образование, култивиране на различни умения у децата. Правила съм много конкурси, с които всъщност станах популярна по едно време, понеже зад мен застанаха доста известни личности. Нещо важно е, че миналата година станах Европейски посланик на климата. Получих титлата заради всички инициативи, които съм правила в тази насока. Идеята е да разказвам за пакта, където мога да участвам като жури, да организирам събития.
Става въпрос за конкурси с писма, написани на ръка. Оттам тръгна и прозвището ми “Мила Боги”, тъй като хората така започваха писмата си до мен. Провокирах ги да пишат на различни теми, които са важни в контекста на устойчиво развитие. Организирах събития, уъркшопи за деца, в които заедно преминахме през едно пътуване, вдъхновено от Граматика на фантазията на Джани Родари, през всички елементи на приказката, за да видят как това рефлектира върху техния живот. Избраха ме и да отида в един замък, където се учих как да бъда experience designer – беше прекрасно.
Млад иноватор, 2020 година
Конкурсът Млад иноватор е естествено продължение на личните ти инициативи, нали така?
След всички частни начинания Димитър, който много ме подкрепяше във всичко (бел. ред. Димитър Енчев, Managing Partner на PostScriptum), предложи да направим и конкурса Млад иноватор. Той идваше на всички мои събития за писмата и тази инициатива все повече се разширяваше. Организирахме конкурси за измисляне на нови думи, писахме музика с тях, записахме я дори. В един такъв уъркшоп с деца от кв. Факултета им показах песен, която направихме за събитието. Те много я харесаха и поискаха да я запиша. Оттам пък взе, че много ми хареса да пиша песни.
Във времето станах инфлуенсър (не харесвам тази дума, но е маркетинговият термин). Никога не е било самоцел, получи се от само себе си. Започнах да участвам в журита на различни събития. Това обаче си го пазя като нещо странично – не искам да го натоварвам с очаквания да бъде кариера, не съм го мислила в тази насока.
Въобще един такъв креативен хаос в главата ми, който не е само с цел правене на кариера. Просто да знам, че като давам, правя хората щастливи, давам им смисъл. Приемам го и като начин, по който да побутвам към осъзнаване и по отношение на климатични въпроси.
Разкажи ни повече за Млад иноватор и как решихте с PostScriptum да насочите подкрепата си за младите хора именно към Тийноватор?
Три години организирахме конкурса Млад иноватор. Точни цифри в момента не мога да дам. Всичко тръгна от това, че Димитър идваше на моите събития и видя колко много се развиваше идеята във времето. Затова предложи да направя нещо подобно и за нас като фонд. Оттам тръгнахме – ползвахме моите контакти, огромен списък с имейли, помогнаха ми и партньори, за да достигнем до медиите и до Министерството на образованието. Стигнахме до много деца.
Аз съм изключително доволна от проектите, тъй като имахме строги изисквания. Още като кандидатстваха, искахме от участниците финансови планове, после избирахме предфиналисти, които трябваше да изготвят финансов разчет на всичко. Знаехме, че децата не са правили подобно нещо и дори получихме обратна връзка, че в много случаи са се сблъскали с реалността на своите проекти.
Получи се много натурално. Видяхме, че това е нещо, което работи и ни позволява да бъдем част от промяната по този начин. Съответства и на личните ми ценности – затова сега разказвам и какво съм правила преди. Понеже нямахме капацитета и ресурса да развиваме Млад иноватор повече време, търсихме партньор, който да има същите ценности като нас. И така стигнахме до Тийноватор.
Ние непрекъснато повтаряме, че най-добрата инвестиция е инвестицията в образованието. Това е заложено в културата на Postscriptum.
Журито на Финалното състезание на Тийноватор 5
Много се радваме, че беше жури на Финала на Тийноватор 5, защото това е страхотно послание към момичетата в програмата, които сега се докосват до света на стартъпите. За пръв път имаме жени в журито, и то две. Знам, че е трудно да се обобщи, но би ли да споделила свои впечатления за проектите, чиито презентации гледа на 20 май?
Аз бях много впечатлена. Имаше идеи, които не ми бяха хрумвали дори. Не мога да кажа, че аз лично бих реализирала всички идеи, защото някои не съответстваха на моите ценности – например тези, които искаха да брандират коли. Но това е добър бизнес и ще изкарва пари. Впечатляващо е обаче, че мислят в тази посока – това е истинско предприемачество.
Имаше поне 20 отбора, които показаха, че знаят не само какво искат, но и как да го постигнат. Аз съм човек на идеите и обикновено самите идеи не ме впечатляват толкова, колкото изпълнението. Когато съм имала свой бизнес, аз съм давала идеите, а оперативният човек се захваща и действа. В годините и аз се уча заедно с децата да бъда по-оперативна. Имаше и по-визионерски идеи. Научих се да различавам визионерството – това, което звучи много „уау“, но всъщност надали ще се случи. Но пък беше вдъхновяващо да видя, че учениците имат такива големи мечти.
От проектите на първо и второ място, единият беше по-визионерски (Free-B), а другият – съвсем приложим. Отборът HomeBox Tea например според мен спечели, защото бяха много добре организирани, подготвени, знаеха какво искат и как да го постигнат. Реално с тази награда те наистина могат да постигнат нещо – да развият свой бизнес, да го доизпипат, да го скалират.
Истината е, че малко се разочаровах за шестте години, в които се прибрах в България, затова всеки път когато имам досег с такива младежи, това ме изпълва с устрем, надежда и позитивизъм.
Отборът на EcoWare, който взе специалната награда на PostScriptum
PostScriptum даде специална парична награда на EcoWare – разкажи ни защо я даде на техния отбор?
Искахме да насърчим по-зелена идея и ни хареса тази. Смятам, че българинът не разбира, че рециклирането е икономически обосновано. Това ми хареса в тези деца – имат софтуер, който да го геймифицира и да накара хората да го използват, като получат нещо в замяна именно там, където има огромен поток от хора (Кауфланд, Билла и т.н). Видях в тази идея нещо, което може да се случи, стига да имат устрема да го направят.