Отборът на AgroRica Drone: В Тийноватор търсим проблема и действаме за решаването му
След серията от интервюта с победителите на големия Тийноватор Финал (на първо място: Free-B; на второ – HomeBox Tea), дойде ред да разкажем повече за историята, предизвикателствата и мотивацията на отбора, грабнал бронза – AgroRica Drone на ученици от Софийската математическа гимназия с ментори Иван Йосифов и Красимира Масларова.
Припомняме, че на 20 май т.г. се проведе Финалното състезание на петото издание на Тийноватор. Създателите на 70 проекта премериха стартъп силите си пред жури от инвеститори (Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LauncHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum). Освен със силен заряд от положителни емоции, победителите си тръгнаха и с парични награди, осигурени от Тийноватор, с които да развият идеите си.
Станислав Сираков покани на сцената победителите и ги поздрави лично за успеха:
Искам да подчертая колко труден беше изборът ни – наистина всички тук са победители. От първите двайсет презентации аз вече си бях запълнил листа с топ десет фаворита. Представете си до 70 какво се случваше в главата ми! Относно третото място – като инвеститор в AI и ML през последните години, много се радвам, че AgroRica Drone го печелят!
Можете да усетите атмосферата от награждаването ТУК
Станислав Сираков от LauncHub обявява победителите на трето място – AgroRica Drone
Бихте ли споделили малко повече за вас?
Кристиян: Занимавам се с роботика и програмиране. От миналата година насам ми стана интересна технологичната сфера. Присъединих се към клуба по роботика в училище. Част съм и от Интеракт клуба, ковчежник съм. Хобито ми е народни танци, с тях разпускам.
Атанас: Аз съм на 17 години. Уча в СМГ, а любимият ми предмет е математика. Преди бях състезател по бокс, в момента ходя на фитнес. С приятели играем и други спортове – футбол и волейбол.
Димитър: Аз също уча в СМГ. Интересно е, че и майка ми, и сестра ми, са ми учили тук. Любимият ми предмет е физика – това е и моят профил. Любимият ми спорт са ските. Всяка зима ходя да карам ски на Боровец и Пампорово.
Огнян: Аз съм на 16 години. И аз уча в СМГ, както останалите. От 5. клас се занимавам със състезателно програмиране. И хобито ми е спортът – преди се занимавах с футбол, после плуване и сега може би основно волейбол.
Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.
Кристиян: Започнахме да мислим за този проект през ноември миналата година, когато с клуба по роботика в училище бяхме на състезание в Естония. След него трябваше да решим как ще продължим. Изборът беше дали да се занимаваме с нещо предприемаческо (и да се включим в инкубатор) или да продължим със състезанията. Избрахме първото и започнахме да четем. Разбрахме, че всички искаме да правим нещо, свързано с дронове и летателни апарати.
Поинтересувахме се къде липсват иновации и къде технологиите навлизат бавно, и в същото време – коя сфера е важна. Така се обърнахме към земеделието. След много мислене, заедно с момчетата тук и хора от клуба по роботика, решихме да създадем софтуер, който, въз основа на алгоритми за компютърно зрение и изкуствен интелект, може да анализира земеделски площи и да дава препоръки за това как те могат да се грижат за тях, дали има наличие на болести и т.н. Тази информация ще получаваме чрез заснемане с дронове от високо.
Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?
Атанас: За мен беше много интересно – запознах се с много нови и различни хора от цялата страна. Също така, докато слушаш презентации от различни сфери, научаваш много нови неща. Научаваш и какво да правиш и какво да не правиш в своята презентация.
Димитър: На мен много ми хареса, че в залата можеш да видиш толкова много тийнейджъри. Всеки един от тях е положил десетки часове труд за проекта си. Атмосферата беше много хубава.
Атанас: И аз бих казал, че беше доста вълнуващо да излезеш пред толкова хора.
Кристиян: Все още имам кошмари от това каква беше подготовката преди това (смее се). Докато репетирахме презентацията, постоянно следяхме времето с таймер. Много бях щастлив, че освен тинейджъри, имаше и много хора от предприемаческия свят, които искаха да знаят какво правят младите и какво от какво се интересуват те. Много контакти могат да се направят по този начин. Не само с наши връстници, както казаха и другите, а и с хора, които вече работят, имат бизнеси. Така можеш да навлезеш в тази сфера.
Веднага след като свърши презентацията и слязохме настрани, за да дадем път на следващите, бяхме обгърнати от няколко души и всеки имаше нещо да каже. Запознахме се с един икономист, с когото си разменихме контактите. Също така някои ни казаха: Ние се занимаваме също с дронове, може да измислим нещо заедно. Така че много контакти направих. Проведохме и доста дълъг разговор с проф. Вечев след речта му в началото.
Отборът зад идеята AgroRica Drone на сцената със своите ментори – Иван Йосифов (вляво) и Красимира Масларова (третата от дясно наляво)
Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?
Кристиян: Веднага след състезанието се опитахме да влезем в акселератора на Future Verticals, но за съжаление там не ни приеха. Въпреки това продължаваме с работата по проекта. Планираме да имаме прототип в края на септември или началото на октомври. Парите най-вероятно ще вложим в допълнително хранилище за снимки и файлове на земеделските площи, защото това е основното нещо, от което се нуждаем, за да създадем алгоритмите.
Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?
Атанас: За мен не беше нещо конкретно – като например да направим финансов или маркетинг план, а като цяло съчетаването със стреса от училище. Най-трудната част беше да намираме време да се съберем заедно да работим и да правим прогрес.
Димитър: Да, винаги някой беше на състезание, друг пък не можеше до остане и беше много трудно да се съберем всичките.
Вие от един клас ли сте?
Атанас: Аз и Митко сме в един клас, Оги е в съседния, а Крис е в горния випуск.
Кристиян: Може би е най-приятната част на Финала беше, когато изнесохме презентацията и видяхме отзвук сред публиката и хората след това. Аз тогава бях получил лек burnout от цялата работа преди презентацията и, честно казано, вече оставих нещата да се случват. Толкова много труд бяхме положили. След наградата наистина се почувствахме горди от това, което постигнахме. Видяхме смисъла, не беше загубено време. За мен това беше кулминационният момент и за него си струваше всичко.
Сега чувствате ли са оценени за всичко това, което сте вложили в работата си?
Атанас: Да, със сигурност има много повече мотивация, след като спечелихме. Сега осъзнаваме, че правим нещо добро.
Огнян: А и виждаме, че някой друг е заинтересован от това, което правим.
С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?
Кристиян: Тук искам да започна с думи на нашия ментор Иван Йосифов:
Предприемачеството не те учи просто да бъдеш добър бизнесмен и да изкараш пари, а като цяло ти помага в живота, защото много от принципите, които прилагаш в работата върху проекта, всъщност са доста по-широко приложими.
Например това да намериш проблема и да разбереш същността му, дълбоко да се замислиш как можеш да го решиш, да действаш за решаването му, да бъдеш по-активен. Това са неща, които не помагат само и единствено в предприемаческия свят, а като цяло помагат за развитието на човек като личност.
Предвид факта, че вече бях участник миналата година, не бих казал, че съм развил някое ново качество, но със сигурност ги затвърдих. И също така това да имаш някой по-знаещ от теб, който понякога да те бутне и да ти каже: Ела да свършиш работа е доста хубава мотивация. Тогава знаеш, че не идва от родителите ти, с които си свикнал от малък, а от човек, който вярва в теб и смята, че има смисъл от работата му с теб.
Атанас: За мен лично най-полезното нещо беше, че си развих социалните умения. Преди говоренето пред публика и, като цяло, говоренето с нови и по-опитни хора, ми се струваше много страшно и напрягащо. А сега вече се чувствам с много повече опит и не съм толкова стресиран, когато трябва да се подготвя за презентация или разговор с някой нов човек.
Огнян: За мен отговорът е някаква комбинация от тях двамата. Когато менторите ни учеха на нещо, свързано с развиване на проекта, те не го насочваха само към предприемачество, а и към личния живот и други области. Много ме е страх да презентирам и да излизам пред други хора и след Тийноватор, малко или много, се е подобрило това. Сега вече знам, че дори да не се получи тази презентация, ще има пак, и пак, и пак. И не е фатално.
Димитър: Да, а и заради нашите заети графици, не се знаеше кога трябва изведнъж да свършиш нещо извънредно и винаги трябваше просто да бъдеш готов. А и също така програмата ме научи да бъда по-уверен в себе си и да си върша работата по-добре.
Отборите победители – AgroRica Drone, Free-B и HomeBox Tea
Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?
Кристиян: Моето мнение може би е малко повлияно, заради средата в училище. Много мои съученици се записват на подобни програми и школи, защото очакват да получат една хартийка накрая и да я представят някъде, очаквайки това да им е в плюс. Но аз не смятам, че това е причината едни човек да се запише в Тийноватор, а да развие умения, които са полезни не само в бизнеса – да говориш пред публика, да си по-активен и уверен в себе си, да можеш да идентифицираш проблеми и да търсиш решения и т.н. Като цяло е доста готина атмосфера, защото си с хора на твоята възраст, което винаги е плюс. Менторите са хора с опит, но и с младежки ‘mindset’. Обставката е приятна. Затова мисля, че е доста ценна програма.
Атанас: Аз бих го определил като нещо ново и полезно. Преди Тийноватор никога не съм възможността да участвам в нещо подобно, да науча такива неща.
Огнян: Ако трябва да опиша Тийноватор на приятел и да го посъветвам, със сигурност бих му казал да се запише. Мисля, че на такива събития всеки има какво да вземе и може да се запознае с куп готини хора, да развие идея и т.н.
Димитър: Бих добавил, че понякога Тийноватор може да отнема време. Но в замяна на това време, наистина получаваш много нови умения и ново разбиране за света около теб.
Според вас каква беше тайната на вашата победа?
Кристиян: Може би тайната е в култовата фраза на нашия ментор: И пак, и пак, и пак…
Няколко седмици преди Финала той искаше да сме готови с презентацията. Караше ни да я редактираме постоянно, за да можем да сме възможно най-уверени в това, което казваме, щом излезем на сцената. Всякакви дребни неща, които могат да се появят на самата презентация, да бъдат изчистени – думи, които не са правилни и т.н. И мисля, че този перфекционизъм е нещото, което ни донесе победата.
Огнян: Аз бих добавил, че освен нагласата на менторите и това, че те искаха да успеем и да свършим работата, също така идеята е напредничава за нашата възраст. А това го оценяват хората в публиката, които са по-големи от нас.
Атанас: Според мен това е отговорът – менторите и това, че идеята е нещо, с което типичните деца не биха се занимавали. Това ни прави различни.
***
Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите.