Наталия и Милена от 
Фондация Същност: 
Тийноватор развива уменията на бъдещето

Наталия Николова и Милена Ненкова са психолози, фамилни терапевти и създатели на Фондация „Същност” –  една от първите и най-големи организации с богат опит в сферата на личностното развитие в България. От 2004 г. досега те провеждат срещи, събития и образователни програми за възрастни и младежи, през които са преминали хилади хора от най-различни възрасти. Те са водещи на ТийнЩайн и се определят като „върли фенове на тийнейджърите”. Освен всичко друго водят и специално двудневно обучение за работа с младежи на всички ментори в Тийноватор.

Вие провеждате уникално обучение с менторите в Тийноватор. Защо според вас има нужда от него, особено когато става въпрос за работа с младежи?

Милена: Възрастните имаме нужда от мост, по който да минем, за да се свържем с младото поколение. Често чуваме и четем за тези „поколенчески пропасти,“ които е трудно да се прескочат. Това обучение ни настройва към младежката аудитория, помага ни да вибрираме по-близо до техните честоти, които са различни от нашите. 

Наталия: Всеки от нас, когато започва да работи с хора, някои имат опит, други не, има определени представи и очаквания и понякога сблъсъкът на тези представи с реалността може да не е много позитивен. С подобно обучение проверяваме очакванията и настройките си. Тийнейджърите са любопитни, готови са за експерименти, но същевременно са и предизвикателни, заради самата им възраст. Това обучение помага да разберем техните трудности и вдъхновения.

От вашите наблюдения върху Тийноватор, какви качества развиват тийнейджърите в себе си благодарение на програмата и как тези умения им помагат в ежедневието и бъдещата кариера?

Наталия: Това, което Тийноватор прави е много свързано с развиване на уменията на бъдещето. Пазарът на труда се развива толкова бързо, че много трудно може да се предвиди какви ще бъдат нуждите на новите работни места и затова вече се говори повече за умения. 

През тази програма на първо място младежите развиват аналитичното си мислене и иновативността си. Учат се да създават нови идеи и решения, което е едно от най-важните умения на бъдещето. Развиват още системното си мислене и уменията си за решаване на сложни проблеми. Измислянето на идея, разпределянето на задачите в екипа и довеждането на идеята до реализация изискват изключително комплексен подход, който включва гъвкаво мислене и ефективно решаване на проблеми. В същото време развиват и критично мислене, което се счита за много търсено и важно умение за бъдещето.

Милена: Ценното в Тийноватор е, че тийнейджърите могат да се учат от хора, които вече са постигнали успех; не просто от учебници, а от живи примери. Това им дава възможността да си кажат: „Ако аз имам една идея, значи наистина е възможно да я реализирам.“ Те имат шанс да видят истински пример за това, че една идея може да се осъществи, и да разберат какъв е пътят към превръщането ѝ в реалност. По този начин научават колко етапи и стъпки има в този процес и осъзнават, че е дълъг път, който изисква планиране, последователност и упоритост.

Също така, както споделят много от менторите, тийноваторите често научават повече от провалите си, отколкото от успехите. Научават се да не се страхуват от грешки, защото в училище често ни се внушава, че трябва да избягваме грешките на всяка цена, че всичко трябва да бъде направено правилно. Но всъщност грешките ни доближават повече до това, което истински искаме да постигнем и от тях можем да научим много, стига да не позволяваме те да ни обезкуражат. Може би това е едно от най-важните неща – да опитват отново и отново, да правят грешки и да учат от тях. Провалът не трябва да се приема като „Приключих, провалих се, край на всичко.“

Страхът от провал е един от най-големите страхове на тийнейджърите. Дори само това да си вземат от Тийноватор,  ще има огромно влияние във всички аспекти на живота им – върху ученето, взаимоотношенията с близките, бъдещите работодатели, партньорите им.

Тийнщайн

От психологическа гледна точка, защо участието в програма като Тийноватор може да е трансформиращо за тийнейджърите?

Наталия: Първото голямо нещо, че в тази възраст те най-добре учат от връстниците си, така че добре моделираната среда с връстници им дава възможност да експериментират и да растат. Независимо от тяхното отношение към авторитетите, всеки тийнейджър има нужда от ролеви модели. Тук менторите играят тази роля. 

Също така, програмата им дава възможност да се включат в практически дейности, които липсват в училище. Това да можеш да пипнеш и видиш резултатите от идеите си е изключително важно и рядко срещано в традиционната образователна система.

Милена: Като тийнейджърка преживях нещо подобно в един клуб по философия, където се подготвяхме за олимпиада. Това беше трансформиращо за мен и оказа огромно влияние върху живота ми. С група хора работихме усилено за обща цел, което създаде атмосфера на ентусиазъм и вдъхновение – усещането, че всичко е възможно и можем да постигнем много заедно. Този спомен още ми носи енергия и вяра. В тази възраст, когато идеализмът е силен, ако тийнейджърите намерят ментор, който вярва в тях и ги вдъхновява, това ще остане като безценен подарък за цялия им живот.\

Според вас днешните тийнейджъри различават ли се от тези от преди?

Наталия: И да, и не. Всяко поколение вижда нещо „различно“ в младите и малко протестира срещу техните недостатъци. Но основните неща остават – любопитството, експериментаторският дух, желанието за свобода, бунтът и още куп неща.

Разликата е, че отношението им към авторитета е променено – уважението към авторитета вече не идва естествено, те са по-критични и се чувстват равнопоставени, без значение от възрастта. И другото е, че технологиите също ги правят по-нетърпеливи – те искат нещата да се случват бързо, а резултатите да идват веднага.

Милена: Замисляйки се за разликите между тийнейджърите преди и сега, си давам сметка, че по-рано вярвахме на авторитетите повече, защото нямаше много информация, с която да проверим казаното от тях. Патриархалното мислене, в което съзнанието на нашите родители се е оформяло, поставяше авторитета на пиедестал, а отклонението от него често носеше със себе си санкции. Днес обществото се движи към повече свобода, което има както плюсове, така и минуси – понякога е ценно да можем да чуем и гласа на опита така, както е важно, особено в тийнейджърска възраст, да се експериментира и да се търси личната истина.

Съвременните тийнейджъри имат предимството, че сега се обръща като цяло повече внимание на теми като психичното здраве и емоциите. Заради дигитализирането на света техният мозък е изложен на много стимули, което може да затрудни контролирането на импулсите, но душата и сърцето им остават същите. Те копнеят да бъдат видени и приети такива, каквито са, и да имат правото на своите уникални и смели мечти.

Споменахте фокус върху емоциите и емоционалната интелигентност. Какво трябва да знаят тийнейджърите за това как емоциите влияят на поведението и решенията им?

Милена: Емоциите са нашият „лакмус“ за възприятие на света. Те влияят върху решенията много повече, отколкото си мислим. Често вярваме, че решенията ни са базирани на рационално мислене, но емоциите играят ключова роля. Важно е тийнейджърите да разберат как функционира тяхната емоционалност и какво ги провокира. Това познание за себе си е основа за по-добри, по-здрави и по-спокойни взаимоотношения.

Наталия: Може би е важно да добавя, че емоциите на тийнейджърите са все още много хаотични и импулсивни, под влияние на хормоналните промени в мозъка. Това създава объркване – те се възприемат като пораснали, защото претендират, че са такива, и в някакъв смисъл наистина са, но на друго ниво все още са млади и имат нужда да се учат как да контролират и регулират този емоционален хаос. Когато разбираме това, можем по-лесно да приемем техните реакции. От друга страна, и за тях е важно да осъзнаят, че емоциите могат да утихнат и че след това можем да ги анализираме и да използваме разума си, вместо да реагираме импулсивно – нещо, което често води до нежелани резултати.

Разкажете ни повече за вашата работа и какви отзиви получавате от тийнейджърите, които преминават през вашите обучения.

Милена: В това, което правим, наистина има обучителен елемент, свързан с начина, по който говорим за себе си и изразяваме вътрешния си свят пред другите. Нашите програми могат да се обяснят най-лесно с концепцията за „третото място“ – теория, предложена от американския социолог Рей Олденбърг. 

Наталия: Според него, повечето хора прекарват времето си на две основни места – у дома и на работното място. Въпреки това, всеки от нас има нужда и от „трето място,“ където може да свали маските, които носи другаде, да бъде автентичен и да се свързва с хората на по-дълбоко ниво, придобивайки нови преживявания.

Тази идея ни даде повече яснота за това, което тийнейджърите получават при нас, в ТийнЩайн. В училище и у дома те често биват критикувани или непризнати, особено в тази възраст, когато поведението им не винаги е лесно за приемане. Много от тях преминават през периоди на ниска самооценка и се чувстват като аутсайдери. „Третото място,“ което създаваме, им позволява да изразят и покажат уязвимите си страни, като бъдат приети с тях, без да конкурира семейната среда. Тази атмосфера ги сближава изключително бързо и ги насърчава да бъдат себе си. Понякога засилва романтичността им, идеализмът им, че светът е едно много хубаво място, където те могат да бъдат себе си

Милена: Окуражаваме ги да достигнат до място в себе си и с другите, където хората си приличаме и сме подобни. Когато някой от групата сподели лична история, много други се идентифицират с нея, защото всички сме преживели болка, загуба, разочарование или пък любов, привързаност и вдъхновение за смели мечти. В този момент предразсъдъците се разпадат и откриваме, че можем да сме близки дори с хора, които иначе бихме сметнали за много различни от нас. Това е процес на отваряне на ума, преодоляване на личните бариери и намиране на общ език.

Наталия: Милена обясни процеса, а ние се стремим да включваме и обучителни елементи, свързани със саморефлексията – способността да погледнеш в себе си, да разпознаеш емоциите и поведението си и да прецениш какво ти върши работа и какво не. Всичко това се учи чрез преживяване, а тренингът обхваща теми като осъзнаване на нашите собствени убеждения, силата на дадената дума, важността на взаимоотношенията с родителите. Младежите могат да видят родителите си не като врагове, а като обикновени хора, които правят грешки, но продължават да ги обичат повече от всичко. Когато някой тийнейджър сподели, че е успял да оцени това, което има и получава от родителите си, това е изключително ценно за нас, защото често те са като две воюващи страни.

Можем да обсъдим най-честите конфликти между тийнейджъри и родители и да предложим насоки за подобряване на комуникацията. 

Наталия: На повърхността конфликтите изглеждат като спорове за ограничения – телефон, вечерен час, облекло, оценки. Но в основата си те са свързани с две важни теми: желанието на тийнейджърите да бъдат зачитани като равностойни и да се самоопределят и нуждата им да се чувстват разбрани от родителите си. Те търсят ново място в света, а това често означава да „детронират“ авторитета на родителя, за да открият своята идентичност. Единият конфликт е борбата за тази нова позиция в света на големите, а другият – заради това, колко и дали някой ме разбира.

Милена: Тинейджърите не могат да станат големи хора и да пораснат, без да се бунтуват и без да нарушават правилата. А Родителите не могат да си свършат работата, без да слагат граници и ограничения. Тези две неща се срещат и сблъскват всеки ден и понякога едното ще бъде едното надделее, друг път – другото. 

Наталия: За тийнейджърите е важно да осъзнаят, че родителите не са врагове, а просто хора, които също правят грешки. Работим в група и с родителите, за да ги подкрепим да останат „възрастни“ в отношенията си с децата и да реагират спокойно, без да се впускат в емоционални конфликти на нивото на тийнейджъра. Тийнейджърите се чувстват по-удобно и в безопасност, когато родителите са стабилни и удържат поставените граници.

Какво послание бихте отправили към тийнейджърите, които се чувстват неразбрани?

Милена: На всеки от тях бих казала: „Хей, ти си много стойностен човек и твоята история има значение и смисъл! И когато намериш правилните хора около теб, те ще те оценят и ще те приемат точно такъв, какъвто си. Не се отказвай!

Наталия: Бих им казала, че подкрепата може да дойде от много места и да не спират да я търсят!