ментори

В училище има безопасна среда до втори-трети клас, след което почти всяка грешка започва да се наказва. Така хората губят креативността си – за да я имат, трябва да бъдат готови да бъркат.

Участието на един ментор в Тийноватор е най-вече насочено към това да предаде знания и умения на тези, които идват след нас. Това е нашият начин да се опитаме да променим обществото и да излезем от режима на обсъждане кое е добре и кое – зле и да даваме рецепти. По този начин, аз и колегите успяваме да пресъздадем у младежите това желание да се развиват. В крайна сметка това ще бъде обществото, в което те ще живеят, но ще бъде и обществото, в което ние ще остаряваме. Затова за всички е важно то да бъде по-добро.

В Тийноватор учениците са в някаква форма на защитена среда, в която могат да се провалят много на брой пъти и да катастрофират генерално, но да няма драматични щети. И това ги учи.

На много от младежите днес им казват, че са хиперактивни. Според мен това е оправдание, че не успяваме да грабнем вниманието и любопитството им. Когато обаче намерим подхода, те сами се задвижват и започват да работят в правилната посока.

Ние, като ментори, колкото и да ни се иска да дадем максимална свобода на мечтите и идеите на учениците (което е ключово в такава програма), понякога трябва и да ги връщаме към реалността такава, каквато е. Така се научават, че етапът на мечтите и плановете не е достатъчен сам по себе си, а трябва да бъде последван от реални стъпки, дори и да са дребни.

Когато разбрах за Тийноватор, се върнах в моите тийнейджърски години – когато бях на 16 и започнах да работя. Първият ми работодател беше и моят първи ментор. Оттогава съм сменил много ментори и винаги е било проактивно, защото знам колко е полезно това.