В поредица от публикации ще разкажем за идеите, взели награди в 12-те категории на Тийноватор Уикенд на идеите 2023. Общо 86 идеи и около 500 ученици се състезаваха с първоначални презентации на първите си бизнеси в края на януари, а на Финалното съсезание на 20 май отиват всички идеи, независимо дали са взели награда на Уикенда.
WorkForce е името на идеята на симпатичен Тийноватор клуб, базиран в София, микс от ученици от 22 СЕУ Георги Раковскии, 91. НЕГ Проф. Константин Гълъбов и НПМГ, с ментори Емил Стойновски и Силияна Панова. Презентацията беше отличена в категория Най-иновативна идея от жури в състав: Надя Захариева – Програмен директор на Америка за България, Виктория Иванова – Експерт Работодателска марка в Kaufland, Енея Георгиева Редактор във FORBES Bulgaria и Николета Лазарова – Директор Бизнес развитие в Resolute Software, част от Ocean Investments. ТУК можете да видите интервюта с останалите наградени отбори от същото жури.
Разкажете повече за идеята си.
Ани: WorkForce е свързана с това, че за учениците е много трудно да намират стажове за професии като IT, адвокат и други – на по-високо ниво. Работодателите също имат затруднения да намират качествени кадри за стажове. WorkForce решава и двата проблема.
Какво ви мотивира да работите по тази идея – хоби, проблем, интереси
Божидар: Идеята е на Дари и Тиана – те имат опит със стажове. Моята основна мотивация, както разказах и на Уикенда на идеите, е, че аз търся стаж в кантори, защото искам да се занимавам с право, но просто не мога да намеря. От друга страна, в екипа е и Ани – тя работи откакто е навършила 16 години и среща други проблеми. Като цяло при нас е един огромен микс между хоби, желание за намиране работа и проблемите, свързани с това.
Как разпределихте ролите си в екипа?
Кийра: Да започнем от Божидар – заедно решихме, че той ще представи идеята.
Тиана е човекът, който прави контакти и свързва екипа с тях – като мениджър. Тя има много връзки в тази сфера, защото се занимава с ученическия съвет.
Дари анализира нещата, измисля как да бъдат подредени и записва всичко, също и Тиана.
Ангел също е много добър в анализирането на идеи и факти.
Ани винаги се грижи за отбора и за всеки поотделно – винаги се уверява, че всеки се чувства добре и на място в отбора.
Аз като цяло разпределям нещата между нас.
Ани: Кийра, ти си много добра в организацията. Също много допринасяш за дизайна.
Какъв беше цялостният процес на работа от гледна точка на менторите?
Емил (ментор): В началото (бел. ред. близо месец преди Уикенда на идеите клубовете решават с кои идеи да се явят на състезанието) имаше много идеи – някои от тях не бяха сериозни. В един момент решихме да поставим рамка на идеята, т.е. определени условия, на които трябва да отговаря.
Интересно е, че WorkForce се появи може би 10 минути, след като поставихме рамката. Това ми направи много силно впечатление – колко бързо стигнаха до тази идея. Разбира се, тя се развиваше в продължение на около месец. Но на всички в онзи момент много им допадна.
Силияна (ментор): Идеята дойде много естествено, от сблъсъка на учениците с това да си намират стажове. Получава се “Параграф 22 – те искат работа, а работодателите искат опит, за да ги наемат.
На мен много ми хареса, че на самия Уикенд, вследствие на срещи с четирима гост-ментори, получихме важна обратна връзка. Благодарение на това, отборът много бързо преформулира решението. Така вече беше валидирано и спрямо нуждите на бизнеса. За мен беше много ценно да видя как това се случва.
Емил: Относно ролите – по време на Уикенда останах и през нощта и наблюдавах как всеки с огромно желание изпълняваше ролята си, и колко много бяха задълбали и искаха да им се случат нещата. Това много ми хареса.
Емоцията беше много голяма, Божидар може да каже. Аз играех на една игра по време на Уикенда, и той ми каза: “Как може да си толкова спокоен и да играеш?” (смеят се).
Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?
Дария: Идеята е моя, а вдъхновението дойде от предложение на Тиана. Тя предложи да направим страница, в която да улесним комуникацията между учениците в горни класове и по-малките, и в нея да съберем информация за профилите във всяко училище. Но така бихме обхванали много малък таргет и идеята не отговаряше на всички критерии, заложени в рамката. Затова аз предложих идеята за стажовете. Това си е мой личен проблем, който още остава нерешен, но се надявам, че до май месец ще се разреши. Стигнахме до извода, че това в България дори да съществува, не е толкова достъпно, а в други държави работи.
Силияна: Освен че е много полезно за много ученици, на Уикенда на идеите видяхме колко много се зарадва бизнесът на тази идея – дори си спечелиха двама-трима клиенти в лицето на някои от гостите там.
Дария: Например от “Кауфланд” попитаха дали смятаме да разширим обхвата на сферите, те проявиха сериозен интерес да ни бъдат клиенти.
Емил: Аз много пъти съм се срещал с този проблем, когато съм интервюирал за работа, и съм го споделял с групата. На много млади хора им липсва точно това – soft skills, независимо колко са умни. А това може да съсипе един екип.
Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието? Как ви помогна в изграждането на екипа?
Ангел: Беше изключително вълнуващо и вдъхновяващо да видя толкова много хора да работят с желание по своите идеи в продължение на толкова часове. По време на презентацията адреналинът и вълнението в залата бяха много осезаеми и зареждащи. И това ще ми остане като като усещане за Уикенда.
Божидар: Аз съм изключително скептичен към всичко и всички, но преживяването на Уикенда ми показа, че работя с изключително ценни хора. Реално мисля, че аз свърших най-малко работа – защото без всичко, което направиха Дари и Ангел по презентациите, без Тиана, без Кийра, без успокояването на Ани, нямаше как да се получат нещата. Всъщност всички са склонни на много, за да постигнат целта, върху която работим.
Дария: Наистина, и тогава го казах – ако Уикендът на идеите не ни направи екип, няма какво да ни направи.
Тиана: Освен атмосферата, както каза Ангел, и презентациите, също така беше много хубаво да чуеш как успешни млади хора с бизнеси всъщност се вслушват в идеята ти, без да те подценяват, само защото си дете. Беше много зареждащо, когато менторите ходиха от маса на маса, за да чуят наистина идеята ни и да дадат отзивите си.
Ани: Аз мисля, че беше много сплотяващ процесът на работа заедно и синхронизацията. Усетих го като много ползотворно, макар че не знам дали съм дала всичко от себе си тогава, както каза Божидар. Тепърва предстои да разбера още какво мога да дам. Но тогава се почувствах като “ние сме екип”, а не като “ние трябва да бъдем екип”.
Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала?
Тиана: Планираме до Финала няколко ученици да минат през нашата програма. Също и да създадем една мрежа от контакти – заинтересовани компании, училища и различни ученически структури.
Ще работим усърдно и върху популяризирането на програмата, защото знаем колко е важно младите хора да бъдат информирани за различни възможности за развитие, което напоследък е много подценявано, включително и от училището. И точно затова голяма част от енергията ни ще бъде насочена там.
А след Финала – какви са амбициите ви?
Божидар: Ако трябва да го кажем с едно изречение – главно да разработим успешен и печеливш бизнес. Ако трябва с малко повече – да решим един проблем и на бизнеса, и на нас като ученици в търсене на работа и професионално развитие. Разбира се, нашият идеал е да помогнем и на нашата държава в нейното развитие.
Искате ли да споделите още нещо?
Ани: Аз лично съм много благодарна (и мисля, че всички сме), че именно Си и Емо са ни ментори. В началото нямах представа с какви хора ще се срещнем. А те двамата – първо са прекрасни и забавни, правят целия процес изключително лесен и много ни помагат. Те допринасят страшно много и за нас, и за идеята. Много съм благодарна, че всичко това се случва и че ги познаваме.
Силияна: Аз пък съм много благодарна, че точно вие ни се паднахте и че Емо е толкова всеотдаен ко-ментор.
Емил: И аз ви благодаря че сте толкова яки всичките. Имах големи притеснения, че ще се сработите като екип и на Уикенда на идеите просто не повярвах какво се случва пред мен. Много ви се изкефих. И стига, няма повече да ви хваля.
Дария: А ние всъщност, когато получихме наградата, искахме да им благодарим обаче не намерихме микрофона. Затова много държим да знаят, че сме много благодарни и да го включите в интервюто (смее се).